РАЗХЛЍПВАМ СЕ, -аш се, несв.; разхлѝпам се, -аш се, св., непрех. 1. Започвам да хлипам силно, много и обикн. продължително; разхълцвам се. – Човек свиква с всичко, братя. Само от едно не може да отвикне .. От мъката си!... – И пак се похлупи по очи на масата, разхлипа се. Ат. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1, 10. И тогава тя се разхлипа истерично, болезнено, както през крехките години на своето юношество. Д. Димов, Т, 677. И той [царят] се разхлипа, едри сълзи се порониха от сухите му ланите, очите му се свиха – мокри и зачервени. Б. Райнов, КЦ, 69.
2. Говоря, казвам нещо като хлипам, с хлипане. – Свилене, Свилене! .. Знаеш ли, как ми е мъчно? .. Ти не знаеш – разхлипа се Милена. Елин Пелин, Съч. І, 84. Виновно се огледа, сякаш другите разбираха, че тя е отритната и изоставена .. – Кирчо, моля ти се като на брат. На просякиня вече съм заприличала – разхлипа се отново тя. – Тука е моят обесник. В. Нешков, Н, 293.